Анализ на Фискалния съвет

Хармонизирана средногодишна инфлация (%)

1 януари T-3 T-2 T-1 T – непосредствено преди влизане в еврозоната T+1
Една година след влизане в еврозоната
T+2 T+3
Словения – 2007 5,7 3,7 2,4 2,5 3,8 5,5 0,9
Словакия – 2009 2,8 4,3 1,9 3,9 0,9 0,7 4,1
Естония – 2011 6,7 10,6 0,2 2,7 5,1 4,2 3,3
Латвия – 2014 -1,2 4,2 2,3 0,0 0,7 0,2 0,1
Литва – 2015 4,1 3,2 1,2 0,2 -0,7 0,7 3,7
Хърватия – 2023 0,8 0,0 2,7 10,6 8,5 4,0 4,4

Данните представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната.

– Преди въвеждане на еврото: наблюдава се умерено до силно повишаване на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.

– Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).

– През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.

Заключение

Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че страната беше в паричен съвет (валутен борд). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, а не реално.