Анализ на Фискалния съвет
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
| 1 януари | T-3 | T-2 | T-1 | T – непосредствено преди влизане в еврозоната | T+1 Една година след влизане в еврозоната | T+2 | T+3 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Словения – 2007 | 5,7 | 3,7 | 2,4 | 2,5 | 3,8 | 5,5 | 0,9 |
| Словакия – 2009 | 2,8 | 4,3 | 1,9 | 3,9 | 0,9 | 0,7 | 4,1 |
| Естония – 2011 | 6,7 | 10,6 | 0,2 | 2,7 | 5,1 | 4,2 | 3,3 |
| Латвия – 2014 | -1,2 | 4,2 | 2,3 | 0,0 | 0,7 | 0,2 | 0,1 |
| Литва – 2015 | 4,1 | 3,2 | 1,2 | 0,2 | -0,7 | 0,7 | 3,7 |
| Хърватия – 2023 | 0,8 | 0,0 | 2,7 | 10,6 | 8,5 | 4,0 | 4,4 |
Данните представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната.
– Преди въвеждане на еврото: наблюдава се умерено до силно повишаване на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.
– Първата година след въвеждането инфлацията се е повишила в 3 държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).
– През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.
Заключение
Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална промяна. Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че страната беше в паричен съвет (валутен борд). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, а не реално.