Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика. Сред тях са:
1. Банково дело и финанси: дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души за 2023 г.
- По-ниски разходи по заеми: Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.
- По-стабилна валутна среда: Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.
2. Промишленост: дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души
- Елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.
- Основни сектори – минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика – ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.
3. Туризъм: дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души
- Повишена привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен - което ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори.
- Позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.
4. Енергетика: дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души
- Проектното финансиране в евро е по-евтино
- Държавните гаранции са по-евтини
5. Информационни технологии и далекосъобщения: дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души
- Плащането в евро съответства на валутата на клиентите
- Разходите за заплати са по-предвидими
6. Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги: дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души
- Повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране
- Намаление на необходимия фискален резерв.
| Ранг | Сектор | Защо печели | Ранни ефекти |
| 1 | Банково дело и финанси (търговски банки, лизинг, застраховане) | По-ниски рискови премии, активи/пасиви в една и съща валута, по-лесно финансиране на едро | По-ниски лихви по отпускани кредити: По-бърз растеж на кредитирането (особено кредитите за малкия бизнес). |
| 2 | Промишленост (автомобилни компоненти, машини, химикали, метали, електроника) | Няма разходи за конвертиране на валута за клиенти от еврозоната (≈1-2% от стойността на фактурата); сигнализира за макроикономическа стабилност → привлича инвеститори и доставчици | По-голям приток на преки чуждестранни инвестиции (Хърватия +30% на годишна база през 2023 г.) По-добри условия за заеми за оборотен капитал |
| 3 | Туризъм (хотели, ресторанти, туристически услуги) | Същата валута като 75% от посетителите; прозрачност на цените; спестявания от такси за карта | По-висока заетост през 1-2 година (Хърватия +6% посетители 2023 г.) Капиталовите разходи в новите курорти се увеличават |
| 4 | Енергетика и голяма инфраструктура (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти) | Структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино; разходите за държавни гаранции намаляват | По-лесно финансиране за блокове 7-8 на АЕЦ "Козлодуй" и помпено-акумулиращите централи. По-ниски разходи за хеджиране при трансгранична търговия с електроенергия. |
| 5 | Информационни технологии и далекосъобщения (вкл. центрове за споделени услуги) | Фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите; по-малко ангажиран валутен буферен капитал; повишава конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените | Разходите за заплати са по-предвидими |
| 6 | Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги | По-евтини държавни спредове; достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ; разходите за хеджиране изчезват | Лихвените спестявания освобождават 0,3-0,4% от БВП годишно |