Във всички държави, сменили националната валута с евро, политиците се изправят пред един и същ страх: повишаване на цените и спекула. Затова насоките на ЕС насърчават правителствата да съчетават показване на двойни цени с видими мерки за защита на потребителите. Твърди законови ограничения на цените се използват рядко, но меки- доброволни или репутационни ограничения, са почти универсални.
Какви са позитивите и негативите от приемане на твърди ограничения?
Позитиви: Правителството демонстрира активност и отговорност. Тушира се временно социално напрежение и стоките с тавани на надценките стават по-достъпни за бедните слоеве от населението. Частично се ограничава спекулата за тези стоки и временно за тях се стабилизира инфлацията.
Негативи: Производителите започват постепенно да губят интерес от производството на тези стоки, в резултат на което се получава недостиг и оформяне на сив сектор; Инвестиционната активност намалява– губи се мотивация за качество при доставките и за иновации в секторите с ценови ограничения. Често пъти се създава и информационен хаос, породен от слухове за цени и наличности. Увеличават се разходите за администрация и контрол.
Преглед на основните прилагани инструменти и известните им икономически ефекти:
| Държава и дата на въвеждане на еврото | Вид административна мярка | Как е работила | Измерен еднократен ефект върху инфлацията | Качествен резултат |
| Франция 2002 | Големите вериги за хранителни стоки приеха самоналожено замразяване на цени от средата на септември 2001 до 31 март 2002 | Публично обещание; правителството публикува „черен списък“ на нарушителите | Евростат изчислява ефект от 0,0–0,16 пр. пункта върху инфлацията за януари 2002 г. | Поддържа ниска инфлация, но ресторантите все пак повишават цените, а обществото въвежда термина “Teuro”(„скъпо евро“) |
| Финландия 2002 | Законово закръгляне на касовите суми: всички плащания в брой се закръглят до най-близките €0,05 (1- и 2-центовите монети не са в обращение) | Премахва стимула за поставяне на „странни“ цени | Няма измерим ефект; статистически неутрално закръгляне | Правилото действа и днес; по-късно възприето от Нидерландия, Белгия, Ирландия |
| Словения 2007 | (i) Схема PriceWatch от Асоциацията на потребителите; (ii) правителствено „Справедливо ценово споразумение“ с търговците | Над 100 продукта следени; фирми с повишения >6% бяха публично посочвани онлайн | Общ ефект върху инфлацията ≈ 0,2–0,3 пр. пункта | Реалните повишения са малки, но 83% от словенците вярват, че цените са скочили |
| Кипър 2008 | Законова „Харта за справедливо ценообразуване“– над 7000 фирми подписват; пет евро-наблюдателници следят двойните цени | Нарушенията могат да водят до глоби; фирмите лепят стикери за съответствие | Финансовото министерство оценява ефект от ≈ 0,3 пр. пункта | Малко глоби; доверието на потребителите се повишава |
| Малта 2008 | Инициатива FAIR price + Споразумения за ценова стабилност с вносители | 6500 фирми (≈ 80% от обектите) обещават да не повишават цени заради конверсията | Евростат отчита допълнителна инфлация от ~0,2 пр. пункта | Моделът по-късно възприет от Латвия и Литва |
| Словакия 2009 | Етичен кодекс за търговия + ежедневен мониторинг от Търговска инспекция | Фирмите получават синьо евро-лого; инспекторите могат да налагат глоби | Националната банка изчислява ефект под 0,2 пр. пункта | Минимален реален ефект; разликата между възприятие и реалност по-малка от тази през 2002 |
| Естония 2011 | Споразумение за добри практики при показване на цени; Антимонополният орган проверява двойните цени | Публичен „бял списък“ на съобразилите се фирми | Евростат: 0,2–0,3 пр. пункта през първото тримесечие на 2011 | Проблемите с ценовото възприятие са краткотрайни |
| Латвия 2014 | Кампания „Справедлив въвеждач на еврото“ – доброволно обещание, лого, гореща линия + мониторинг на цените | Над 3000 фирми се присъединяват преди еврото | ЕК заключава, че ефектът е „много ограничен“, ~0,1–0,2 пр. пункта | Кампанията е комуникационен успех; възприета от Литва |
| Литва 2015 | Меморандум за добри бизнес практики (стикер „справедливо ценообразуване“) | Банки и търговци поемат ангажимент да не злоупотребяват; инспектори проверяват | Централната банка изчислява ефект от 0,11 пр. пункта върху инфлацията | Общественото доверие нараства; по-слаба инфлационна паника от 2002 |
| Хърватия 2023 | Задължителни тавани на цените(олио, мляко, брашно, захар, пиле и свинско) септ. 2022 – март 2023 + дълъг период на двойно показване на цени и гореща линия | Законово определени максимални цени; етикети показват обхванатите стоки | Отчита се „лек“ ефект от еврото при услугите; няма масово повишение на инфлацията | Таваните защитиха потребителската кошница по време на по-широка енергийна криза |
Какво показва този опит?
- Твърдите тавани на цени са изключение. Само Хърватия – в условия на висока глобална инфлация – използва ясни законови тавани, и то върху ограничен брой основни храни.
- Меките инструменти са стандарт:
- Двойно показване на цени (обикновено 4–12 месеца) осигурява прозрачност при конвертиране.
- Доброволни кодекси за „справедливо ценообразуване“ дават репутационни ползи на лоялните фирми, без да ограничават пазара.
- Интензивен мониторинг и публично „посочване“ на нарушителите (PriceWatch, евро-наблюдателници, горещи линии) възпират злоупотреби без да изкривяват цените.
- Измеримият ефект върху инфлацията е минимален – обикновено 0,0–0,3 процентни пункта, напълно в рамките на нормалната месечна волатилност. Въпреки това възприетата инфлация често е много по-висока, което означава, че комуникацията е толкова важна, колкото и контролът.
- Правилата на ЕС за конкуренция и вътрешен пазар са определящи. Правителствата могат да въвеждат тавани само временно и при ясни социални основания; затова повечето залагат на по-лекия модел „кодекс + мониторинг“.
Много по-често, и обикновено достатъчно, се прилагат именно доброволните споразумения за справедливо ценообразуване, подкрепени от интензивен мониторинг, двойно показване на цени и реални санкции при злоупотреби, както направи Франция. В крайна сметка обаче, ефектът върху инфлацията е бил не повече от няколко десети от процентен пункт – а понякога и нулев.
Само Хърватия през 2023 г. е прибягвала до твърди ценови ограничения, които проработиха само частично. Някои домакинства бяха предпазени от скокове в цените на енергията и храните, но общата инфлация не се промени, а много фирми успяха да заобиколят ограниченията.
Защо частичен успех?
- Правителството ограничи цените на електроенергията, газа и горивата, замрази тарифите за централно отопление и регулира основните храни (олио, брашно, захар, свинско месо, пилешко месо, мляко и др.). Тези широки мерки бяха удължени през 2023-2024 г., а през януари 2025 г. списъкът с основни стоки с ограничение беше разширен до 70 продукта.
- Незабавен ефект: Те временно смекчиха инфлационния натиск върху тези специфични артикули и сметките за енергия на домакинствата.
- Макро резултат: Общата инфлация спадна от двуцифрени числа през 2022 г. до около 4,3% до май 2024 г., но остана над средното ниво за еврозоната и дори достигна отново 4,3–5,0% в началото на 2025 г., един от най-високите нива в зоната.
В заключение:
Мерките постигат тясната си краткосрочна цел за защита на потребителите, но не успяват да постигнат по-голямата - за нормализиране на инфлацията. По-голямото предизвикателство би било управлението на възприятието за инфлация, а не самото ѝ равнище.