На 14 ноември 2025 г. в хибриден формат се състоя Седмата годишна конференция на Европейския фискален съвет (ЕФС). Темата на тазгодишния форум е „Устойчивост във времена на национални клаузи за дерогация“.
Събитието бе открито с встъпително слово на комисар Валдис Домбровскис. В своето изказване той подчерта значението на фискалната отговорност в променящата се геополитическа и фискална среда, отбелязвайки десетата годишнина на ЕФС като независим глас за макроикономическа стабилност, растеж и дългосрочна сигурност. Комисарят очерта ключовите принципи на новата рамка за икономическо управление и акцентира върху това, че ангажиментът към фискалната устойчивост трябва да бъде непоколебим, тъй като той е в основата на по-силна и по-устойчива европейска икономика. Успехът на реформираната рамка зависи от нейното последователно, прозрачно и отговорно прилагане.
През целия ден водещи политици, икономисти и експерти обсъждаха последиците от националните клаузи за дерогация в новата рамка за икономическо управление. Д-р Десислава Калчева, член на Фискалния съвет на България, участва дистанционно в качеството ѝ и на член на работната група, изготвила ключовия доклад на тема „Ролята на комуникациите за независимите фискални институции във времена на клаузи за дерогация“. Представител на българския Фискален съвет за пръв път участва в разработването на документ от такъв мащаб и международна значимост.
Докладът бе представен от Себастиан-Богдан Капрару, член на Румънския фискален съвет и заместник-председател на Мрежата на НФИ на ЕС. Основните наблюдения от него са:
-
Открива се значителна хетерогенност в комуникационните характеристики на независимите фискални институции (НФИ);
-
По-интензивната комуникация изисква по-големи човешки и финансови ресурси; по-интензивната комуникация води до по-добра медийна видимост и публично оповестяване;
-
Няма универсална рецепта за комуникацията на НФИ, нито от един период към друг, нито от една НФИ към друга - зависи от институционалната структура на НФИ, законодателството, което ги регулира, тяхната култура на управление, техните ресурси (както финансови, така и човешки) и т.н.;
-
Последните развития в комуникацията на централните банки предоставят полезен пример за прилагане на комуникацията на НФИ;
-
Ефективността зависи не само от качеството на техните аналитични резултати, но и от способността да се гарантира, че тези резултати достигат до съответната и адекватна аудитория, са разбрани и се използват за информирано вземане на решения;
-
По-добрата и интензивна комуникация помага на НФИ да поддържат положителни отклонения от правилото за дефицита или да намаляват разликите и да намаляват суверенния риск (по-ниска доходност по 10-годишните облигации).
Една от целите на доклада е да оцени добрите практики и иновативни подходи в ефективността на комуникациите на фискалните съвети в три ключови области: разпространение, промотиране и проследяване. Основните препоръки от доклада посочват, че НФИ могат да максимизират достъпността, достоверността и цялостното въздействие на своята работа, като приоритизират яснотата, приемат докладване на много нива, инвестират в многоезична комуникация, комбинират електронно с разпространение на информация лице в лице и използват стратегически неформални канали. Тези препоръки имат за цел да компенсират недостатъците на традиционните методи и да повишат ефективността на комуникацията.