Ролята на фискалната политика за генериране на стабилност и устойчив икономически растеж обсъдиха участниците в международна конференция, организирана от Фискалния съвет на България. Основна тема на форума беше „Фискална политика и икономически растеж“.
Международната конференция беше открита от председателя на Фискалния съвет на България проф. д-р Борис Грозданов. Той поздрави участниците и представи Годишникът на Фискалния съвет на България за 2017 г. В него са поместени основните становища и позиции на Съвета по важни за фискалната политика документи.
На форума старши икономистът в Световната банка Емилия Скрок направи презентация на тема „Влияние на фискалните правила върху изпълнението на бюджета“. Тя подчерта, че през последните десет години се наблюдава подобрение на фискалните баланси на страните-членки на ЕС. България сравнена с другите държави-членки има подобрен фискален баланс и намаление на дълга, но като цяло новите страни-членки внасят елемент на нестабилност в общата фискална стабилност на ЕС, отбеляза Емилия Скрок.
За бюджетната политика в условия на положителен икономически цикъл пред участниците в конференцията говори бившият финансов министър, преподавател в УНСС доц. д-р Петър Чобанов, а главният експерт в БНБ  Кристина Карагьозова-Маркова направи изказване на тема „Фискален блок в прогностичния модел на БНБ“.
„Фискални илюзии и стопански растеж“ беше темата, по която говори председателят на Съвета на Института за пазарна икономика доц. д-р Красен Станчев, а преподавателят в УНСС д-р Дияна Металова представи перспективите за по-ефективна фискална политика. За ползите от създаване на Държавен фонд за „дъждовни дни“ на конференцията говори доц. д-р Юлия Добрева от Висшето училище по застраховане и финанси.
В становището на Фискалния съвет на България по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019г. и Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за 2019 – 2021 г. се отбелязва, че през първата половина на 2018 г. ръстът на БВП е в размер на 3,4 на сто при очаквания от 3,9 процента с оглед низходящата динамика на износа. До края на годината се предвижда ръстът за 2018 г. да достигне 3,6 на сто, което е с 0,3 процентни пункта по-ниско от заложеното като очакване в пролетната прогноза. Ревизирани са предвижданията и за предстоящите години: 3,7% за 2019 г. и 3,5% за 2020 и 2021 г. Фискалният съвет счита, че липсват съществени аргументи да се очаква значителен ръст в националните инвестиции, като същото се отнася и за преките чуждестранни инвестиции.

 

 

Презентации от събитието: