Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви на 02.04.2025 г. нови мита за вносните суровини и стоки в САЩ. От речта му, която той изнесена в Розовата градина пред Белия дом, се разбра, че САЩ определят базова тарифна ставка от 10% за всички държави. Наред с това той посочи различни ставки за отделни държави, като заяви, че те са по-ниски спрямо митата, с които се облагат американския внос в тези страни.
Ето преглед на някои от обявените тарифни ставки, с които ще обмитява вноса за САЩ (мита): Китай: 34% (по-късно митата достигнаха до 145%); ЕС: 20%; Япония: 24%; Великобритания: 10%; Южна Корея: 25%; Тайланд: 36%; Швейцария: 31%; Тайван: 32%; Индия 26%; Турция 10% и Виетнам: 46%.
Oxford Economics изчислява новата средна ефективна тарифна ставка на САЩ до 24%, „по-висока дори от тези, наблюдавани през 30-те години на миналия век“. За 2024 г. същата ставка е 3,5%, т.е. увеличението е около 5 пъти. Този темп на рязко увеличение на митата е най-високият през последните 100 години. Високите мита по същество представляват данък върху създадените от американския бизнес глобални вериги за доставки. Те силно увеличават производствените разходи и в някои случаи (например вносът на производствени части от Китай) затрудняват до невъзможност производството на някои стоки. Поради това производството на смартфони и компютри временно бе освободено от високите мита.
Увеличението на тарифите според Fitch повишава ефективната тарифна ставка на САЩ (ETR) до приблизително 25%, потенциално генерирайки приходи до 800 млрд. долара. Според Fitch това може да предложи известно временно облекчение на бюджетния дефицит. Но агенцията счита, че без по-широки фискални реформи тарифите сами по себе си няма да бъдат достатъчни, за да изведат САЩ на устойчив фискален път
Причината за това прегръщане на протекционистките политики е свързана с глобалната роля на долара за насърчаване на структурните търговски дисбаланси.
Според много икономически теоретици, търговският дефицит е на практика внос не само на стоки, а и на дълг. Това е така, защото статутът на долара на резервна валута принуждава САЩ да осигуряват ликвидност, а постоянната сигурност, че ще има кой да купи напечатаната валута като щатски дълг, е стимул за властите да продължават политиките на държавен дълг.
Освен че светът търгува основно с долари, американската валута има и друг статут - такъв на световна резервна валута. Това означава, че това са парите, които другите държави използват, за да си изградят резерв от чужда валута. Най-важните три условия за световната роля на долара са следните: доларът е свободна, конвертируема валута без история на държавна интервенция в неговата стойност; зад долара стои реална икономика, която е най-голямата в света и е такава вече от много години; зад долара стои най-голямата и силна армия в света, която гарантира, че САЩ няма да станат обект на инвазия, която за денонощие да срине неговата стойност.
Днешните нетни износители печелят долари, които техните собствени икономики не могат да абсорбират, тъй като това би довело до повишаване на вътрешните заплати и цени, а това би подкопало тяхната конкурентоспособност. Спечелените долари са пасиви за местните банки и най-лесният начин да ги превърнат в активи е да купуват американски държавен дълг, като на практика връщат парите обратно в САЩ, за да могат те да продължат да купуват износ.
По този начин през последните 40 години САЩ внасят почти всичко, което искат, като емитират държавни облигации, които носят 2% лихва, тъй като тези ДЦК са основното средство за спестяване на износителите в САЩ. Така САЩ нямат ограничения по текущата сметка. За 2024 г. отрицателното салдо по текущата сметка на САЩ е 4% от БВП, за последните 10 г. се движи между -2,2% и -3,9% от БВП.
Пренебрегването на ограниченията по текущата сметка води до дългосрочни разходи. Страните, които са нетни износители, натрупват огромни излишъци с цената на подбиване на вътрешните инвестиции и местните заплати, което потиска икономиките им, докато САЩ "печелят" от неограничено евтини чуждестранни стоки, но с цената на изчерпване на собствения си промишлен капацитет.
През 1975 г. трите най-големи работодателя в САЩ са били корпорациите Exxon, General Motors и Ford; през 2025 г. най-големите работодатели са Walmart, Amazon и Home Depot. Първата група произвеждаше търгуеми стоки, докато вторите компании в по-голямата си част продават вносните стоки на вътрешния пазар.
Като се имат предвид тези дългосрочни ефекти, водещите фигури и в политиката на Америка започнаха да разглеждат "прекомерната привилегия" на долара като прекомерно бреме. И двете партии искат да "ребалансират" икономиката на САЩ чрез насърчаване на вътрешното производство, което води до принудително приспособяване на чуждестранните износители, за да се ограничи търсенето на долари.
Точно това е големият проблем и точно това иска да промени Тръмп. През своите търговски политики, той прави опит за девалвиране на долара, поевтиняване на износа и - според неговата логика - цели да осигури конкурентно предимство на американската индустрия.
Тръмп се насочва към този вариант, който би трябвало да урегулира цената на долара, без да се използва държавна интервенция в цената, тоест без да има същинско девалвиране. Вместо това той ще отслаби долара през търговската си политика, ще засили конкурентоспособността на износа на САЩ и ще оскъпи вноса, така че да помогне на местната индустрия.
А местната индустрия, която е избрала да произвежда навън и да продава обратно в САЩ, защото така максимизира печалбата си, ще бъде стимулирана да се върне обратно, да отвори фабрики в САЩ и да създаде работни места.
Тръмп не цели да свали долара от статута на световна търговска валута. Самият факт, че преди време заплаши със санкции страните, които искат да сменят долара в търговията помежду им, е доказателство за това. Той иска единствено да намали натиска за осигуряване на ликвидност от долари, тоест да намали тяхното търсене (защото митата ще намалят търговския обмен и съответно държавите вносители ще търсят по-малко долари за търговията).
Несъмнено прекратяването на сегашната система ще доведе до големи сътресения: еднократен инфлационен шок поради повишаването на цените на вносните стоки (по-силен в Америка и по-слаб в ЕС), а ударът върху глобалните вериги да доставки и повишаването на производствените разходи ще доведе до забавяне на световния растеж, а в САЩ може би и до рецесия. С тези опасения се обяснява и паниката на фондовите борси. Незабавните последици от рязкото повишаване на митата водят до шок на предлагането, сходен с повишаване на цените на петрола. Силният спад на акциите на борсата в САЩ през последната седмица доведе до отлагане на новите мита за 90 дена – с изключение на Китай.
Друг фактор за отлагането на митата е ускореното разпродаване на американски държавен дълг - най-вече на облигации с по-дълъг матуритет. Причината - страхът, че разпалената глобална търговска война ще срине статута на щатския дълг като убежище за инвестиции в несигурни времена. Доходността на 30-годишните съкровищни облигации се повиши с цели 25 базисни точки до равнище, невиждано от ноември 2023 г., с което ръстът ѝ през тази седмица достигна повече от половин процентен пункт. От известно време и Китай, и Япония намаляват обема на притежаваните от тях държавни ценни книжа на САЩ, поне според официалните данни. Възможно е Китай да ги продава в отговор на митата - цената на съкровищните облигации се движи също и поради политически фактори. Следва да се има предвид, че държавния дълг на Америка като обем е голям на стойност 36,2 трилиона долара, или 120% от БВП. Междувременно германският държавен дълг се превърна в ново световно убежище за инвеститорите.
Перспективата за реиндустриализация на САЩ може да се окаже по-трудно осъществима. Главната пречка пред тази перспектива е, че инвестициите за заместване на вноса в САЩ ще се сблъскат със значително по-високата цена на американския трудов пазар.
Друга пречка пред новите мита е възможността за реципрочни мита към американските високотехнологични компании, които имат голям износ към световните пазари.
Най-големия риск от новите мита за българската икономика е възможно забавяне на растежа в ЕС. През 2024 г., по данни на Бюрото за икономически анализи на САЩ, дефицитът на САЩ в търговията със стоки с ЕС е бил 235,6 милиарда долара: вносът от ЕС възлиза на 605,8 милиарда долара, износът към страните от блока - 370,2 милиарда долара. Но плановете на новото германско правителство за фискална експанзия с цел подобряване на инфраструктурата и превъоръжаване могат да смекчат ефектите от намаляване на износа за САЩ.
България има достъп до европейския пазар, който сега ще се затвори за производители извън Европа и нашите фирми могат много да спечелят. Сектори, които могат да произвеждат повече за Европа и да изместят американски и китайски съперници, ще спечелят много. Имаме такива примери в енергетиката и военната промишленост. Друга възможност е аутсорсинг от високотехнологичните компании, които по този начин биха искали да заобиколят европейските реципрочни мита. Така българските предприятия могат да спечелят от търговската война.
Статията е подготвена от Петър Игнатиев, главен експертен сътрудник във Фискалния съвет