Нарастване на европейските разходи за отбрана и възможности за икономически растеж

Автор: Атанас Атанасов,
член на Фискалния съвет

2025 година бележи началото на концептуален поврат в развитието на сигурността и отбранителните способности на ЕС. На историческа среща на върха, проведена на 24-25.06.2025г.  в Хага,  32-те държави членки на НАТО фиксираха нова, свръхамбициозна цел за увеличаване разходите за отбрана, която предвижда достигането им до 5% от Брутния вътрешен продукт за всяка държава-членка в протежението на 10-годишен период - до 2035г. Двукомпонентната формула на разходите включва 3,5% от БВП за основни военни разходи – персонал, операции, оборудване и поддръжка и 1,5% от БВП за разходи, свързани със сигурността – киберзащита, устойчивост на веригите за доставка, критична инфраструктура, логистика и иновации за отбрана.

Поетият ангажимент поставя правителствата на държавите пред отговорен избор: да намерят благоразумен подход в отговор на своята готовност за увеличаване на  разходите за отбрана.

След края на Студената война Европа преживя добри времена, възползвайки се от дивидента на съхранения мир, като в същото време правителствените политики отбелязаха крах в  предвиждането, планирането и подготовката си за хоризонти, в които тези времена щя приключат. Като последица от проявената недалновидност европейските правителства към момента са притиснати от наложителния стремеж да увеличават разходите си за отбрана едновременно с инвестиране в трансформацията на техните напрегнати икономики, включително и поради условия, предпоставени от поети ангажименти с климатични измерения.

Паралелно с това, амбицията на европейските правителства извежда във фокуса на вниманието и  друг важен ефект от въоръжаването, а именно -  ревитализиране на индустриалния сектор на континента и откриване на нови възможности за икономически растеж.

Обединени от консенсуса, че в обозримо бъдеще новите военни разходи вероятно ще дадат тласък на европейските икономики, правителствата все още са предпазливи по отношение прогнози за точния размер на този ефект, който логично ще зависи от количеството и ефективността на изразходваните средства.

Без съмнение това ще бъде една от най-сложните задачи, с която някога се е сблъсквал Европейския съюз.

Какво говорят цифрите:

През 2023 г. европейската отбранителна промишленост е генерирала оборот от 158,8 млрд. евро, което е с 16,9% повече спрямо предходната година. Европейската отбранителна промишленост отбеляза значително увеличение на заетостта през 2023 г., като общият брой на работните места достигна 581 000 души. Това е увеличение с 8,9% в сравнение с предходната година. Размерът на общите военни разходи на ЕС за 2024 г. година може да изглежда внушителен, възлизайки на 325 млрд. лв. или 1,9% от БВП на ЕС, но огромният мащаб на съвременните заплахи за мира изискват още по-мащабни и най-вече по-координирани действия.  До 2027г. се очаква военните разходи да нараснат с нови 100 милиарда евро.

Независимо че разходите за отбрана на европейските държави са скочили с една трета само от 2021г. насам, сумата от военните им бюджети остава по-малко от половината от този на САЩ. Военно-промишлената индустрия на стария континент е създала около 600 000 работни места за миналата година, докато само автомобилната индустрия е наела повече от 3 милиона души през 2024г.

На този фон, малките и средните предприятия играят централна роля в сложните вериги за доставки в областта на отбраната в Европа. В момента в европейската отбранителна промишленост функционират около 2500 малките и средните предприятия.

Спецификата на сектора е източник на лавинообразно ескалиращи проблеми.

Към момента 80% от европейските поръчки за отбрана идват от доставчици извън Европа. Тази зависимост повдига два въпроса – за стратегическата автономност на европейската отбрана - от една страна и отбранителните инвестиции с цел генериране на технологични предимства - от друга. За да бъде постигнато последното е необходимо разрешаване на основното противоречие - преодоляване на силната фрагментацията на военната индустрия и затвореността й в национални рамки с фундаментални последици за конкурентоспособността на европейските отбранителни компании.

Реалността днес е следната:

- наличие на европейски изпълнители с ограничен производствен капацитет, базиран преди всичко на вътрешното търсене;

- отсъствие на обединени ресурси;

- малко възможности за научноизследователска и развойна дейност.

Фрагментацията на индустрията и ограничените производствени възможности показват още, че европейската отбранителна промишленост не може да се конкурира въпреки потенциала, който притежава и не може да реагира бързо и ефективно на кризи в сигурността. Основната причина е отсъствието на единен пазар за отбрана в рамките на Съюза, което води до бариери за конкуренцията и прави националните индустрии неконкурентоспособни в международен план. По-ниската ефективност на инвестициите от своя страна принуждава европейските военни компании да се борят със скъпоструващото дублиране на системи.

Какви са опциите пред европейските държави, включително България, по пътя на увеличаващи се военните разходи в комбинация, която да тласка към растеж националните икономики:

• Разширяване на съществуващи национални мощности на военната индустрия или пренасочване, преустройство и адаптиране на други промишлени производствени линии към нея;

• Самостоятелно изграждане на нови национални производства, конкурентни на световния пазар, което може да отнеме години и е високо рисково по отношение на крайния резултат. Националните усилия, макар и незаменими, не са достатъчни. Въпреки че сигурността и отбраната остават национална компетентност, ЕС има възможности да допълва и засилва индивидуалните усилия на държавите членки, както чрез подкрепа за увеличените национални разходи за отбрана, така и чрез използване на бюджетни ресурси на ЕС.

• Изграждане на система от координирани инвестиции и покупки на ниво Европейски съюз. Този подход предоставя най-реални перспективи ЕС да се сдобие с потенциал за развитие на нови, конкурентни индустрии със значителен ефект по отношение на икономическия ръст. В най-оптимистичните предвиждания размерът на този ефект би бил достатъчно витализиращ, за да смекчи низходящата спирала на свиващата се работна сила в застаряващите европейски икономики и рязко спадащите инвестиции, като стимулира нови технологии, осигуряващи трайна полза с ареал на разпространение в гражданските сектори.

Сътрудничеството между държавите членки в областта на обществените поръчки за отбрана е от решаващо значение за справяне с фрагментацията на европейските пазари за отбрана и ненужното дублиране на способности, организация и разходи.

Общите обществени поръчки се отнасят до практиката, при която две или повече държави членки съвместно закупуват стоки или услуги, за да постигнат по-ефективни публични разходи, икономии на разходи, повишена солидарност, подобрена оперативна съвместимост. Общите обществени поръчки спомагат за увеличаване на икономиите от мащаба по процедурите за обществени поръчки на държавите членки, като по този начин правят европейската отбранителна технологична и индустриална база по-конкурентоспособна и по-ефективна.

Няколко са механизмите на ниво ЕС в подкрепа на държавите членки, чрез които се насърчава увеличаването на  разходите за отбрана и се предоставя улеснение и насърчение за общи обществени поръчки:

1. Инструментът SAFE (Действия за сигурност в Европа),  финансиран от Европейския съюз чрез неговия капацитет за заеми, по-специално чрез емитиране на облигации на ЕС. Предоставят се заеми на стойност до 150 млрд. евро в помощ на държавите членки на ЕС, за да се постигне бързо и значително увеличение на инвестициите в отбрана чрез общи обществени поръчки. Области, финансирани от SAFE включват: боеприпаси, ракети и артилерийски системи, способности за наземна борба, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, морски надводни и подводни способности, стратегически средства и защита на критичната инфраструктура, дронове и системи за борба с дронове, военна мобилност, способности за киберпространство, изкуствен интелект и електронна война.

Договорите за обществени поръчки ще трябва да гарантират, че цената на компонентите с произход извън ЕС, държавите от Европейката икономическа зона, Европейската асоциация за свободна търговия и Украйна, е не по-висока от 35% от прогнозната цена на компонентите на крайния продукт.

2. Европейска програма за отбранителна индустрия (EDIP). На 23 юни 2025 г. Съветът прие мандат за преговори с Европейския парламент относно Европейската програма за отбранителна промишленост (EDIP). Чрез тази програма ЕС има за цел да предостави 1,5 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства до 31 декември 2027 г. EDIP се финансира от Европейския съюз чрез неговия дългосрочен бюджет (многогодишната финансова рамка 2021-2027 г.) и има за цел да подобри готовността на отбранителната промишленост на ЕС, като направи европейската отбранителна технологична и индустриална база по-конкурентоспособна и способна да се адаптира към структурните промени, наложени от променящия се пейзаж на сигурността. Един от стълбовете на EDIP е общото възлагане на обществени поръчки. Мандатът на Съвета за преговори предвижда, че действията за общо възлагане на обществени поръчки, извършвани от поне три държави (от които поне две трябва да са държави членки на ЕС), ще отговарят на условията за финансиране по линия на EDIP.

EDIP е предназначен да надгражда съществуващите програми, насочени към стимулиране на общото възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти и укрепване на производствения капацитет на отбранителната промишленост, като им дава по-дългосрочна и по-структурирана перспектива.

3. Укрепване на отбранителната промишленост чрез общи обществени поръчки (EDIRPA). На 19 октомври 2023 г. влезе в сила регламентът за създаване на инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез общи обществени поръчки (EDIRPA). Този нов инструмент стимулира държавите членки да закупуват съвместно отбранителни продукти и е на стойност 300 милиона евро. EDIRPA се финансира от Европейския съюз чрез неговия дългосрочен бюджет (многогодишна финансова рамка 2021-2027 г.).

EDIRPA определя ясни условия, за да се гарантира, че европейската отбранителна промишленост се възползва от инструмента. Например, изпълнителите и подизпълнителите трябва да са установени и да имат своите изпълнителни управленски структури в ЕС или асоциирана държава (Исландия, Лихтенщайн или Норвегия). Те не могат да бъдат контролирани от неасоциирана трета държава. В същото време поне 65% от компонентите на крайните продукти трябва да са с произход от ЕС или асоциирана държава, а държавите членки могат да закупуват само продукти, които не са предмет на никакви ограничения от неасоциирани трети държави, които биха ограничили способността им да ги използват.

Инициативите в рамките на  бюджета на ЕС, които допълват инвестициите в отбрана от държавите членки, са следните:

• 8,8 млрд. евро по Европейския фонд за отбрана за стимулиране на научноизследователската и развойна дейност в областта на отбраната.

• 1,7 млрд. евро за подкрепа на проекти за военна мобилност чрез Механизма за свързване на Европа.

• 300 млн. евро за подкрепа на съвместните обществени поръчки в областта на отбраната.

• 500 млн. евро за стимулиране на производството на боеприпаси.

По-силен и по-способен Европейски съюз в областта на сигурността и отбраната ще повиши европейската индустриална и технологична конкурентоспособност. Интегрирането на индустриалните капацитети в държавите членки позволява икономии от мащаба и намалява разходите.

Ето защо най-доброто решение, към което следва да се върви е предприемане на усилия за постепенно създаване на  единен европейски пазар за отбранителна промишленост с радикално променен подход към разходите за отбрана чрез инвестиране в солидни, дългосрочни поръчки, което да даде на контрагентите в отбранителната промишленост възможност и финансови стимули за увеличаване на производствените  възможности.  

      Все повече се засилва мнението, че Европа има потенциал да разработи следващото поколение отбранителни технологии и други оръжия вместо да ги закупува от САЩ, като икономическите ефекти от допълнителните разходи за отбрана биха могли да надхвърлят краткосрочните фискални мултипликативни ефекти и да стимулират растежа в средносрочен план. Според редица проучвания увеличението на европейските разходи за отбрана от малко под 2 % от БВП към момента до 3,5 % би струвало около 300 милиарда евро годишно, но тази сума би могла да генерира подобно количество допълнителна икономическа активност, ако бъде правилно изразходвана за развитие на европейските способности.

      Увеличените военни разходи действат и като фискален стимул. Инвестициите в отбраната стимулират икономическата активност като генерират търсене на работна ръка и материали от почти целия спектър на производство. Заедно с това притежават трансформиращ потенциал, изразяващ се в способност да стимулират иновациите. В исторически план водените от отбраната научноизследователска и развойна дейност са основа за редица новаторски и върхови технологии,  които промениха както сигурността, така и цивилния живот - от радари до интернет, а в днешните условия без съмнение действат като мощен двигател за иновациите и дългосрочната икономическа динамика. 

Съществуват два ключови механизма, чрез които инвестициите в отбрана насърчават по-широкия икономически и технологичен напредък. Става въпрос за така наречените ефекти на разпространението и натрупване на знания в процеса на производство.

При първия ефект публичните инвестиции във военни научноизследователски и развойни дейности генерират възвръщаемост далеч отвъд военния сектор. На базата на различни оценки възвръщаемостта може да достигне до 300%, а десетпроцентно увеличение на финансирани от правителството военни научноизследователски и развойни дейности може да насърчи с повече от 4% същите дейности в частния сектор. Тези иновации често се простират отвъд отбраната, ускорявайки напредъка в области като здравеопазване, енергетика и телекомуникации.

При втория ефект устойчивото производство в областта на отбраната повишава ефективността и изгражда технологична експертиза. Исторически данни показват, че временно увеличение с 1% на военните разходи спрямо БВП повишава общата факторна производителност (ОФП) с 0,3%, оставяйки трайно наследство от умения и индустриално ноу-хау.

В смисъла на всичко казано дотук, европейските държави следва да разработят рентабилна стратегия за превъоръжаване. Държавите, които преследват цели поотделно, биха били неефективни. Макар че политиката на ЕС в областта на отбранителната промишленост е ограничена от институционални, политически и практически проблеми, съществуват значителни възможности. По-интегрираният пазар за отбранителни продукти би довел до по-големи икономии от мащаба, което би довело до по-ниски цени и по-голяма отбранителна готовност. Европа трябва да се стреми към по-голяма пазарна интеграция в областта на отбраната.

Тази линия на развитие е решаваща в контекста на взетите решенията и поетите ангажименти на срещата на върха на НАТО, извеждайки в национален приоритет за България следния въпрос: възможно ли е с нарастване на военните разходи до 5% от БВП до 2035 г. в комбинация с осигурен икономически растеж и поддържана фискална стабилност. 

Няколко са основните направления, които при провеждане на съответни политики дават възможност това да се случи:

Важно условие е разходите за придобиване на отбранителни способности в определени области да бъдат обвързани с участие в общите европейски механизми за финансиране на отбраната: умело възползване от всички налични, гореизложени инструменти и механизми на ЕС, най-вече по отношение изключително изгодните условия на заемния фонд SAFE за предоставяне на нисколихвени дългосрочни кредити с десетгодишен гратисен период и тридесетгодишен срок на погасяване.

Втората предпоставка е планираните капиталови разходи за нови способности в ключови области на националната отбрана да бъдат обвързани с общи поръчки на многостранна основа в рамките на ЕС. Критични способности в ЕС и НАТО на континента са: Противовъздушната и противоракетна отбрана, стратегическия транспорт, киберотбраната, общите способности в космическото пространство, защитата на критичната инфраструктура, военната мобилност, електронната война.  В условията на глобални заплахи и несигурност е очевидно, че споделянето на общи способности, ресурси и опит в рамките на съюзните отговорности е най-добрият инструмент и означава по-ниски индивидуални разходи и ефективно използване на ресурсите с резултат, който е невъзможно да бъдат постигнат поотделно. Такъв подход ще даде възможност за широко участие на български компании от отбранителния сектор. Редица наши компании в областта на софтуера, оптичните технологии, изкуствения интелект - вече утвърдени производители, са в състояние да заемат ниши при реализацията на общите проекти.

Използването на пълния капацитет на българската военна промишленост за превъоръжаване и модернизация на Въоръжените ни сили е следващи фактор, който е в състояние да генерира добавена стойност при изпълнение на основни поръчки за армията. В някои високотехнологични направления е налице достатъчна конкуренция между българските компании, с чиито потенциал отбранителната индустрия е в състояние да реализира технологични пробиви на специална продукция. Възлагането на поръчки за армията ще увеличи научния потенциал, изследванията и развойна дейност на следващо по-високо равнище, което е допълнителен фактор за генериране на финансов ресурс за последваща научна и развойна дейност, задоволяване на вътрешните потребности и излизане на международния оръжеен пазар.

Значителен принос към икономическия растеж следва да се очаква с възможността 1,5 на сто от петпроцентовото нарастване на разходите за отбрана до 2035 г. да бъдат отделени за изграждане на военна инфраструктура. За България, като важна част от европейската отбрана и системата за възпиране - функция на НАТО, това е изключително важен въпрос. Става въпрос за инфраструктура с двойно предназначение - пътища, тръбопроводи, мостове, складове, летища, пунктове за управление, укрепителни съоръжения. Допълнителното участие и в Програмата на ЕС за военна мобилност по интермодалните коридори и логистични центрове чрез солидарно финансирани проекти  (“Дунав мост-II”) ще даде възможност за нарастване на производството и ще осигури развитие занапред на редица сектори от отрасловата структура на българската индустрия.

Основно и най-значимо направление, обаче, си остава развитието на самата военна  индустрия. Българската военна промишленост оцеля въпреки понесените в годините целенасочени удари. Произвеждаща широк спектър от специална продукция, тя е желан доставчик по целия свят. Генерираните през последните години милиардни обороти и заявените през 2024 г. повече от 8 млрд. лв. поръчки показват неподозиран за обществото капацитет и потенциал.

Възможно ли е българската военна промишленост, постигайки осезаем ръст в последните години, да извърши преход, който да генерира нови способности за производство и износ в определени високотехнологични направления? Възможно ли е концентриране на научен, технологичен, организационен и финансов ресурс, с който производството на отбранителни продукти в основни държавни и частни компании да  стимулира и други сектори на производство и услуги в страната? Отговорът, без съмнение е положителен, ако правителството изпълни заявените вече намерения за обръщане лице към нейния потенциал и подкрепа за индустриалните способности във високите технологии, научния потенциал, изследванията и развойна дейност.

Първата стъпка в организационен и функционален план е вече направена -  създаването на Център за иновации в отбраната с решение на Министерски съвет от 24.06.2025 г. като звено в „София Тех Парк“ АД.

Нарастване на европейските разходи за отбрана и възможности за икономически растеж - pdf файл