Юли 2025
Фискалните рискове в ЕС остават високи въпреки стабилизирането
2025 г. представлява определящ момент за европейската фискална политика, тъй като новата рамка за икономическо управление на ЕС има за цел да укрепи устойчивостта на дълга, от една страна, а от друга - да увеличи новите рискове за публичния бюджет, независимо дали става въпрос за геоикономическа или политическа нестабилност, разходи за отбрана, екологичен преход или застаряване на населението. Днес в нов доклад на Мрежата на независимите фискални институции на ЕС (НФИ) се констатира, че макар краткосрочните прогнози за растежа и инфлацията да са като цяло правдоподобни, фискалните рискове се увеличават, а спазването на правилата на ЕС в средносрочен план остава несигурно. Забележително е, че независимите фискални институции са най-песимистично настроени по отношение на новия, изключително важен план за растеж на нетните разходи, като по-малко от 40 % от тях смятат, че тяхната страна ще спази плана през 2025 г.
„Тъй като Европа навлиза в нова ера на повишен фискален риск и натиск върху разходите, този доклад показва, че НФИ са от жизненоважно значение за гарантиране, че отговорността и устойчивостта остават в основата на бюджетните решения.“ - Лилия Кавалари, председател на Мрежата на НФИ на ЕС и на Парламентарната бюджетна служба, Италия.
Основните изводи от доклада са:
- Съмнения относно нетната траектория на разходите: По-малко от 40% от НФИ намират траекторията на растеж на нетните разходи на своята страна за правдоподобна, което е предупредителен сигнал относно фискалното съответствие с новата ключова променлива.
- Не са спазени други фискални правила на ЕС: Както е добре известно, девет държави надхвърлят прага от 3 % за дефицита през 2025 г., а тринадесет остават над границата от 60 % за публичния дълг, като средносрочните прогнози не показват особена промяна. Като цяло НФИ смятат тези прогнози за точни.
- Транспонирането на Директива 2024/1265 е бавно: НФИ смятат, че само две държави са транспонирали изцяло ревизираната бюджетна директива на ЕС. Законовият срок за транспониране е 31 декември 2025 г., което предполага известно протакане от страна на държавите членки, въпреки политическата и правната сложност.
- По-нестабилна фискална среда: Независимите фискални институции са все по-загрижени за рисковете за публичните финанси в средносрочен план във всички области, но най-вече във връзка с климата, демографията и разходите за отбрана.
- Разходите за отбрана се отчитат нееднородно: Независимите фискални институции на ЕС се адаптират към рязкото увеличаване на военните разходи, но фискалните резерви са малки, прозрачността е недостатъчна, а интегрирането във фискалните планове - разнородно.
- Търговската несигурност е значителен риск за влошаване на състоянието: Рисковете са умерено високи, като по-малките икономики с висока експортна ориентация е по-вероятно да бъдат засегнати, като адаптацията от страна на фирмите вече е видима в макроикономически план.
Независимите фискални институции (НФИ) са безпристрастни национални публични органи, натоварени със задачата да насърчават устойчиви публични финанси, по-специално чрез наблюдение на спазването на фискалните правила, изготвяне или одобряване на макроикономически прогнози и консултиране на националните правителства. Европейският фискален монитор е доклад на Мрежата на независимите фискални институции на ЕС, който се публикува два пъти годишно, и е базиран на информация от 32 НФИ в 26 държави членки на ЕС и Обединеното кралство, събрана през май и юни 2025 г.
Пълният текст на доклада е достъпен на: https://www.euifis.eu/publications/42
Европейски фискален монитор - Първи поглед към нова фискална парадигма - pdf файл