Фискалният съвет на България взе участие в ежегодната конференция „Посока за публичните финанси“, организирана от Ирландския фискален консултативен съвет

Фискалният съвет на България взе участие в ежегодната конференция „Посока за публичните финанси“, организирана от Ирландския фискален консултативен съвет

На 8-9.02.2021г. в онлайн формат се проведе ежегодната конференция на Ирландския фискален консултативен съвет „Посока за публичните финанси“. Темата за 2021 г. беше „Осигуряване на устойчивост на дълга в свят след пандемията от СOVID-19“. Участие в нея взеха Любомир Дацов, член на ФС, и д-р Джеймс Йоловски, главен експертен сътрудник към ФС. Като лектори и панелисти в двете сесии участваха представители на различни институции и академичните среди, сред които Стефани Пами от Европейската комисия, Кристина Вестфал от Европейската централна банка, Каролина Екхолм от Стокхолмския университет и др. Основните дискусии бяха свързани с фискалната политика в условията на висок публичен дълг и ниски лихвени равнища в периода след пандемията.

Първата сесия беше насочена основно към анализа на устойчивостта на дълга, значението му за спазването на фискалните правила и възможните посоки за политически отговор. Панелистите споделиха своите очаквания за средносрочни и дългосрочни ефекти на пандемията върху икономиката, които биха имали негативно влияние върху потенциалния БВП. В настоящата криза са отчетени значително по-добри стойности на показателя за дългова устойчивост S0 (вкл. за България), но при единадесет страни от ЕС се наблюдават краткосрочни уязвимости. Средносрочните перспективи предполагат значително повишаване на рисковете, а в дългосрочен план водещо значение има застаряването на населението.

Втората сесия представи в по-общ и дългосрочен план условията на ниски лихвени равнища и високи дългови нива в комбинация с редица фактори – климатични промени, застаряващо население и др. Основен лектор бе водещият икономист Оливие Бланшар. Той представи задълбочено научния си принос по отношение на анализа на зависимостите между лихвените равнища, нивата на дълга и бюджетното салдо. В настоящите условия разходите за дългово финансиране не се поемат от бъдещите поколения, а се проявяват като пропуснати ползи от страна на консервативните инвеститори. Затова в краткосрочен план условията за поемане на дълг остават благоприятни, като водещ е въпросът за ефективността на публичните разходи. В дългосрочен план обаче се запазват несигурността и рисковете по линия на повишаване на лихвените проценти.